БИАД

Лей лей по масите ме глей,
пиййнал съм малко и всичко се люлей.
Келнера ми носи пълните подноси,
повърнал съм леко и кракта ми са боси.

Пликчето голямо на дълбоко е скатано,
в тулетната удобна, ще бъде изчертано.
Всички нещо ми се смеят вещо,
чудим се защо ми стана и горещо.

Очото се увлАжни, дали пък ще е важно?
Тури малко слюнка-нема да е страшно.
Танцьорката една жена, май е бедна и горка,
пари за дрешки няма-за туй е само по бедра.

Врътка се подмолно, мръсничко и долно,
за пет лева изсмука го неволно.
И така изкарах аз нощта в пот и смрад,
всеки вторник заповядайте в БИАД.


автор:  Mr.Lovah Lovah

Нова генерация

Времената бяха други, животът бе ни мек.
Деца щастливи бяхме, играта бе ни лек.
От сутрин до вечер, скитахме навред,
тичахме и пяхме - бяхме си наред!

В живота наш нямаше ги тея пички,
паднеше ли някой - вдигахме го всички.
Топката голяма бе нашия другар,
слънцето горещо - желания ни дар.

Появиха се жените, появи се любовта.
Порастнаха ни косми, появи се и борба.
Кой ще те надпие, стана гордостта,
от белота ежедневен идваше ни радостта.

За лятото горещо, готвехме се със усмивка,
знаехме, че иде морето и почивка.
Момичетата сладки слагаха поли,
бъркахме със пръсти, тях уж ги не боли.

А сега...промени се всичко вече,
на момичетата от 11 им потече.
Момченцата от бело...трудно стават твърди,
а нас мислят ни за дърти...


автор: Mr.Lovah Lovah

ГОЛЯМОТО ЗАВРЪЩАНЕ, БИЧЕЗ!

СожилА си бутушки, наточилА си се мила,
уж елитна, па пак си се напила.
Не можеш да говориш, но с пръстите си бог,
краката ти са дълги, у главата си кат смок.

До колата ми се снимаш, по червило и гърди,
уж с новото Верту, пък без парички за такси.
ФилмирАла си се нещо, че мъжете са простаци.
Младите били хлапета,та тичаш по дъртаци.

Уж гледаш от високо, па на колЕне си свикнАла.
Не е важно къв е- само да си си пийнАла.
За пари не правиш нищо, важна е душата,
"дай 20 лева и може only във устата"...

Малка, малка - колко да си малка?
Свалка, свалка - колко да е свалка?
Аз го бутам бавно, ти мълчиш-така е.
Че си на 15 само майка ти си знае...

автор: Mr.Lovah Lovah

Сладураната отвръща на удара

Ти си подриско с малката пишка,
обичаш да чистиш - тя да те дриска.
Тичаш по нея - тя те не иска,
ако голямо отзад те притиска.
Ебач си Андрешко с голяма глава,
но кой ще изчисти тези лайна?
Жена ти напръска с кафяво балкона,
тича с превръзки нагоре по склона.

А кой ли задръсти кенефа прочут,
натъпка със пръсти вестник издут.
Ето,че сутрин привидно спокойна,
превърна се бързо в наща пробойна.
Дебело момиче, трона ли пръсна?!
Как го осра бе, мама му мръсна?!
Човече космато, недей се ти мръщи,
не става с бръснача - давай със пръсти!
Кличава како, недей се сърди -
не си виновна, че нямаш гърди!
Носът ти бил крив, но какво от това?
Господ нали ти е дал и уста!

Едната сладурана сега ви го връща,
щото осрахте нейната къща!
Елате отново - кенефа е нов,
брониран е вече,за вас е готов.
Табелка ви чака с надпис голям:
"ПРЕВРЪЗКАТА В КОША,бЕ хулиган!".
Такси ще ви чака в случай на нужда,
да не тича и Ники,с куфар по служба!
Айде, приятно сега във чужбина,
нова другарка - нова дружина!

П.П.
Приятелко нова да знаеш,много серат -
някои миришат и много ядат!



автор: Mr.Lovah Lovah

Сън

Защо се пак събуждам,
та започвам ден пореден?
И с усмивчица ненужна
пак закрачвам по света?
И защо небето сиво
пак във мене се оглежда,
но далеч не е красиво,
а е пълно със тъга?

Тиха,нежна песен пее
всяко мъничко листенце:
"Твойто щастие къдее е?
Накъде те води Тя?"
И оглеждам се смутено, 
сякаш сепвам се насън - 
сред поле стоя зелено,
но пък липсват му цветя.

Правя опит да крещя,
но съм странно бездиханен.
Всяка капчица роса,
сякаш смее се без глас.
И във мен се страх поражда
как самичък ще остана
и отчаян ме обгражда
сякаш сетният ми час.

Ветрове се заиграват
и дъжда си чака ред,
а листата не съзнават,
че сънят им ще е вечен.
И пробуждам се тогава
озарен от светлина.
Слънце мене ли огрява?
Може да не съм обречен...


автор: Черпалто

За Капутин

Една неделна мрачна утрин,
събудих се нежничко посран.
До мен лежеше си Капутин,
а чаршафът бе набран.

Дупето болеше ме ужасно,
кръв в леглото си течеше,
картинката за миг ми стана ясна - 
на педерастия ми смърдеше.

Ръгнах нежно Капутин във ребрата,
да го питам дали ме е ебал,
но погледнах го между краката
и разбрах защо съм се посрал.

Обух гащичките бавно
и тръгнах към кафето,
но май ебането било е славно,
щот разцепил ми е той дупето.

И тъй тъжен си заминах
от извращение посърнал,
май жените току-що подминах,
към патките съм се повърнал.

Дълго следваше ме гонорея,
споменът остана си вовеки.
Любовта е трудна - серем аз връз нея,
и дупето боли ме,а китките са меки...


автор: Mr.Lovah Lovah

На Пушо Зехтинов 
и завършилите.

Спално Бельо

Често ми се случва,батко,
в мене огън да гори 
и както ми е всичко сладко
рязко кофата да заболи.

Желание да се роди със трясък
да счупя нечия глава-
в очите ми се пръква блясък
и напуска ме съня.

Въртя се във леглото тясно
и наяве си мечтая.
Представям си картина ясно
как със сопа си играя.

Как моята тояга верна
кърти зъби из паважа,
а пък други мутри ако мерна
бързо гоня да размажа.

Как подскачам връз главата куха
на поредното чаве крадливо,
как го пращам в трета глуха,
но без мозъчето сиво.

Вършея под чаршафа потен,
и насън съм зъл юнак,
сутрин будя се самотен
и съм същия путак...


автор: Черпалто

Натрън

Сутрин,бате,яко фън,
пак надевам се на трън.
Снощи май сънувах сън
как надевам се на трън.
Излизам бързо аз навън
и надевам се на трън.
Пътьом спъвам се в пън
и надевам се на трън.
В пет часа с камбанен звън,
пак надевам се на трън.
От небето чувам гръм
и надевам се на трън.
Паднах в кенеф със СРЪН
и пак надевам се на трън.

Вечерта пиян съм на тезгях -
Господи,от трън умрях! 



автори: Черпалто, 3.14 и RockOn

Бля,Блю и Бли

Когато бях на деветнайсет,
залюбих циганче богато.
Братя имаше шестнайсет
и пичко матрино...чак космато.

От сутрин тя плетеше,
а аз сучех глуповато.
Когато пък ми се ебеше,
разтварях я сакато.

И тъй живеехме двамина,
мирно,тихичко с жената.
Но щъркел пусна ни в комина
дечица трички със торбата.

Три момиченца прекрасни,
три глухарчета зелени,
кое от кое по-злощастни
всички имаха проблеми.

Едно без краченце бавно ходи,
друго ушенце пък си няма.
Трето като крава се оноди
мама вайка се за двама.

"Какво ще правим мъжо прости",
запита ме оплетена Мария.
"Ще ги водиме на гости,
да ги гладят със ютия".

И тъй замина Бля,
Блю удавихме в кенефа,
Бли боза гореща я заля,
а туй умори леля Стефа.

А Мими обеси се със жица,
и сам останах без женица.
С братята и ходиме на пица
брей щастлив съм без дечица!


автор: Mr.Lovah Lovah

Ще бъдеш в бяло

Ще бъдеш в бяло,
ще искаш още,
ще гледаш вяло
до късно нощем.

Ще мислиш тайно
мисли страстни,
ще бъдеш крайна
за лъжи ужасни.

Ще искаш още,
ще бъдеш в бяло,
ще искаш мощно
мойто тяло.

Ще чувстваш страстно,
мисли мръсни,
ще крещиш "Прекрасно!",
ще стискаш пръсти.

И ще свърши всичко
както почна,
ще бъдеш в бяло,
но тъй порочна...



автор: Mr.Lovah Lovah  

"На Цвети,Надя,
Катя,Теди и 
Rihanna"

Два пениса има в тебе

Два пениса има във тебе,
които не спират да врат.
Два пениса има във тебе,
които не спят ли,не спят.

Единият геройски замърда
в дупето стегнато - ах!
На другия пичка отърва - 
все пак и аз я ебах.

И клатят се заедно в такт,
влагата борят без страх,
магически става техния акт,
ако не пръснат май ще е грях.

За туй единият скочи,
към устътъ насочи се той,
мощно в бело хуй се източи,
жената нададе неистов вой.

И другият иска да хвърли,
не остава назад от другарА,
веждите и той ще опърли 
с топлата бела попара.

Така завърши тая история,
в теб два пениса имаше май.
Твоята пичка те умори`я*
и казаха нежно "Сполай!".


автор:Mr.Lovah Lovah

*Забележка: "умори`я" = "умориха" (македонски диалект).

Farmville

Кът,кокошчице,ела,
да ти пръсна аз гъза.
С търнокопче във ръка
и с песен на уста.

И на кончето главата
хвръхкна бърже на земята.
Кръвчицата с лопата
рина азе със лайната.

Без да имам аз причина
май козицата ще мина,
нищо после,че ще гина
морен върло пак от СПИН-а.

Даже бялата ни крава,
дето пАсе на морава 
ще я бодна мощно права - 
оргия се получава.

автори: Черпалто и Mr.Lovah Lovah

Карантия

Към полянка малка,цветна
едно момченце тича.
На гръб косачка метна - 
дечица ще посича.

По незнайна нам причина
чревце след него мърда
и кокали в торбата има,
трупче тихичко посмръдва.

Разлага се щастливо 
и зъбите му гният,
а в мозъчето криво 
гнездо хлебарки вият.

А наш`то психопатче
наточи ятагана
и в роля на касапче
чаветата подхвана.

Полянката в касапница премина пълна,
дечицата квичат като прасенца,
не ще остане ни кръв,ни вълна
само кървави месенца.

Накрая милото момченце
женски труп подхвана там,
разтвори нежно хладното дупенце
и наръга своя чеп голям.


автори: Черпалто и Mr.Lovah Lovah

Рекламка

Цъкай тук

РевЗолюция

Поведохме децата във лайната
и дупета отново ще лъщят.
Свършихме преврата и белята,
пък нека всички да крещят.

С тоалетна хАртия в ръка
засилваме се към вратата,
с викове и песен на уста
бършеме  между краката.

Винаги вината ще е наша,
щом сме вече черните овци.
Ебал си го!Пак надигай чаша,
пък властта ще се смени.

Няма нищо вечно на Земята -
това добре го знаеш.
Дори с проблем да е главата,
няма смисъл да се каеш.

автори: Черпалто и Mr.Lovah Lovah

Пуцай,куме!

Сутрин събуждам се надежден,
няма ги лъжите голи.
Денят ми почва пак премежден,
пак ще има трудност и сополи.

Зъбите си мия с мисъл тясна,
че отново ще се мре за нея,
жената дето не е ясна  
и за мене няма си идея.

Пъна се откак се помня
все на нея да е кеф.
Неприятностите нейни гоня,
а тя ме ползва за кенеф.

И така се чувствам даже
щом я зърна покрай мен-
все с лайна ще ме омаже,
няма прошка ни за ден.

Ти оправиш нещо тежко,
тя изака ти се двойно.
Мислиш,че е пълна грешка-
пак оплюят си те долно.

Докога така трудно ще я карам
и ще бъда само на халва?
Докат лопата с ръчичка не набарам
и смажа тлъстата глава!

Покаже ли се мозъкът невзрачен,
всичко значи е наред.
Няма веч да си прозрачен-
коляй,беси ти наред.

Иде ред да се събудиш,
да се вземеш във ръце.
Що залудо да се трудиш,
като могат да се трепят те?


автори: Черпалто и Mr.Lovah Lovah

Вълна

Аман от еднообразни,премислени слова,
аман и от еднакви,усмихнати лица.
Аман от сивите ви,безидейни дни,
аман и от всичките несбъднати мечти.

Как не ти омръзна да си със стадото накуп?
Със другите да влачиш мизерния си труп?
Дори към бездна тълпата да върви,
сляпо и безумно с тях ще крачиш ти?

Блей уродлив,влачите се бавно,
вимета тресете из полето равно.
Бурени ядете,пиете вода,
но накрая ще излезне,че отровна е била...

автор: Черпалто

Съпружеска съдба

Вървя и тананикам песен,
днес живота ще е лесен.
Жената нема я у село,
нема иска фъргам бело.

Без скандали ще живея
що гащите са черни,
що нищо ази не умея
дори с ръчичките си верни.

Весело ще си прекарам
даже дупе да не барам.
Хич дори не се оплаквам,
просто краците изплаквам.

Вярно,че добрата ми ръчица
май не ще да е самотна.
Иска да си бара цица,
но и тъй ще е работна.

Не след дълго мина време
и зададе се голямо бреме.
Местната мръсница мазна,
иска в нея да се празня.

Аз одавна съм юнак голям,
но дълго верен си седях,
жената правеше ме на салам,
но не мърдах,само нея аз ебах.

Ужким все оставаше доволна,
но живеех в заблуда долна.
Всъщност лъгала е мазно,
а сърце й пък било е празно.

Как да се досетя ми кажете,
май добре ме заблудила.
Простички сме си мъжете,
тя пък с друг гнездо е свила.

Затуй мръсницата ще прасна,
ако бега ще я фрасна.
Дупето ще клецам за световно,
пък после нека гледам аз виновно.

За годините мизерни ще си върна,
за туй че дълго страдах аз,
любовта съпружески ще я повърна,
пък нека стреля ме и с газ.


автори: Черпалто и Mr.Lovah Lovah

Кафява лапа

Кое ли бе време? Ясно не ставаше,
не се интересуваше от туй старик:
работно е - и нужно е признаване,
че героят тук е стар мръсник. 

Тука не е важно
дали момент е подходящ.
Стига дупе да е влажно
на синът му спящ. 

Пада се - щом денем спи
младини си пропилява,
старческия прът наври
в задник, дето се развява.

Крясък да се чуе ясен,
да разцепи тишината 
и ануса доскоро тясен
да се белне със позлата. 

Завивки вдигна, що да види:
съзира куче под юрган.
С език си задникът младежки лиже,
младокът спящ да е засмян. 

Но пък дядото сериозен
не е сърбал май попара:
нищо,че е песът грозен,
май и него ще подкара. 

Гащоци смъква, сграбя песа,
туря лапа в хлабавото си дупе,
а собствения член намести
из задника на собствено дете. 

Сънят розов прекъсна 
и му грабна интереса,
та в младежката главица мръсна
формулата се заформи лесна: 

"Той ми задника разпорва,
аз му празня портмонето.
Кой ще седне да оспорва:
пътят туй е към успеха! 

Вярно,че смъди дупето после,
щото тате лошичко ме бодна,
но който ме оспорва- прост е!
Няма далавара по-изгодна!"


автори: Черпалто и Stringiamano

Страхливецът

Живяло си безгрижно не съвсем отдавна
едно човече малко на полянка равна.
Имало си къща с кученце отпред,
пазещо сериозно кофата за смет.

Човечето щастливо мислело си даже
как парици златни от ТОТО ще намаже.
Лягало си вечер с усмивка на уста:
"Колко е прекрасен наоколо света!"

Живуркало мъжлето кротичко и волно,
имало другари и било доволно,
обаче ненадейно се случила беда -
чул се шум ужасен и се треснала врата.

В жилището чисто,спретнато и тясно
шмугнали се хора - отляво и отдясно.
Шушнело се бързо с неспокойни гласове:
"Загазихме я,друже,скривай ни добре!"

Притеснените другари разказа подели,
от страх на домакина косите побелели:
връщали се вечер от див запой в гората,
но човек невинен бутнали с колата.

Толкова набързо развили се нещата,
полицията скоро разбрала за белята.
Разследване провели,написали доклад,
че всички са виновни за кървавия Ад.

Приятелите дружни осъзнали вече:
"Трябва да се бяга към нашето човече,
че иначе попадаме в тесничка килия - 
на ден паница  с вОда и мухлясала филия."

Изчакали момента,в който да избягат,
наложило се даже из канавки да залягат.
Измъкнали се трудно от своите гонители,
"...и ето ни пред теб,спаси ни от вредители!"

На нашия герой се стегнал в страх корема,
усетил отдалече - засяга го проблема:
ако прибере тези хора съгрешили,
със сигурност и него в затвора биха скрили.

"Няма да се мъча с тяхната тревога,
съдник ще ми бъде на небето само Бога."
С пръст набрал набързо 166:
"Влизате на топло всички още днес!"

След пет минути дълги с поглед сведен долу,
крачели другари през полето голо.
Вече проумяват постъпката страхлива,
презрение отровно в сърца им се забива.

А малкото човече със спокойствие лъжливо
в леглото ляга вече,но всичко му е сиво.
От зора да запази мазната си кожа,
"приятелите" верни прати то под ножа...

автор: Черпалто ... с поздрави за гореописаните хора.