Съпружеска съдба

Вървя и тананикам песен,
днес живота ще е лесен.
Жената нема я у село,
нема иска фъргам бело.

Без скандали ще живея
що гащите са черни,
що нищо ази не умея
дори с ръчичките си верни.

Весело ще си прекарам
даже дупе да не барам.
Хич дори не се оплаквам,
просто краците изплаквам.

Вярно,че добрата ми ръчица
май не ще да е самотна.
Иска да си бара цица,
но и тъй ще е работна.

Не след дълго мина време
и зададе се голямо бреме.
Местната мръсница мазна,
иска в нея да се празня.

Аз одавна съм юнак голям,
но дълго верен си седях,
жената правеше ме на салам,
но не мърдах,само нея аз ебах.

Ужким все оставаше доволна,
но живеех в заблуда долна.
Всъщност лъгала е мазно,
а сърце й пък било е празно.

Как да се досетя ми кажете,
май добре ме заблудила.
Простички сме си мъжете,
тя пък с друг гнездо е свила.

Затуй мръсницата ще прасна,
ако бега ще я фрасна.
Дупето ще клецам за световно,
пък после нека гледам аз виновно.

За годините мизерни ще си върна,
за туй че дълго страдах аз,
любовта съпружески ще я повърна,
пък нека стреля ме и с газ.


автори: Черпалто и Mr.Lovah Lovah