Пуцай,куме!

Сутрин събуждам се надежден,
няма ги лъжите голи.
Денят ми почва пак премежден,
пак ще има трудност и сополи.

Зъбите си мия с мисъл тясна,
че отново ще се мре за нея,
жената дето не е ясна  
и за мене няма си идея.

Пъна се откак се помня
все на нея да е кеф.
Неприятностите нейни гоня,
а тя ме ползва за кенеф.

И така се чувствам даже
щом я зърна покрай мен-
все с лайна ще ме омаже,
няма прошка ни за ден.

Ти оправиш нещо тежко,
тя изака ти се двойно.
Мислиш,че е пълна грешка-
пак оплюят си те долно.

Докога така трудно ще я карам
и ще бъда само на халва?
Докат лопата с ръчичка не набарам
и смажа тлъстата глава!

Покаже ли се мозъкът невзрачен,
всичко значи е наред.
Няма веч да си прозрачен-
коляй,беси ти наред.

Иде ред да се събудиш,
да се вземеш във ръце.
Що залудо да се трудиш,
като могат да се трепят те?


автори: Черпалто и Mr.Lovah Lovah