09 май 2009
14 април 2009
РевЗолюция
Поведохме децата във лайната
и дупета отново ще лъщят.
Свършихме преврата и белята,
пък нека всички да крещят.
С тоалетна хАртия в ръка
засилваме се към вратата,
с викове и песен на уста
бършеме между краката.
Винаги вината ще е наша,
щом сме вече черните овци.
Ебал си го!Пак надигай чаша,
пък властта ще се смени.
Няма нищо вечно на Земята -
това добре го знаеш.
Дори с проблем да е главата,
няма смисъл да се каеш.
автори: Черпалто и Mr.Lovah Lovah
и дупета отново ще лъщят.
Свършихме преврата и белята,
пък нека всички да крещят.
С тоалетна хАртия в ръка
засилваме се към вратата,
с викове и песен на уста
бършеме между краката.
Винаги вината ще е наша,
щом сме вече черните овци.
Ебал си го!Пак надигай чаша,
пък властта ще се смени.
Няма нищо вечно на Земята -
това добре го знаеш.
Дори с проблем да е главата,
няма смисъл да се каеш.
автори: Черпалто и Mr.Lovah Lovah
12 април 2009
Пуцай,куме!
Сутрин събуждам се надежден,
няма ги лъжите голи.
Денят ми почва пак премежден,
пак ще има трудност и сополи.
Зъбите си мия с мисъл тясна,
че отново ще се мре за нея,
жената дето не е ясна
и за мене няма си идея.
щом я зърна покрай мен-
все с лайна ще ме омаже,
няма прошка ни за ден.
Ти оправиш нещо тежко,
тя изака ти се двойно.
Мислиш,че е пълна грешка-
пак оплюят си те долно.
Докога така трудно ще я карам
и ще бъда само на халва?
Докат лопата с ръчичка не набарам
и смажа тлъстата глава!
Покаже ли се мозъкът невзрачен,
всичко значи е наред.
Няма веч да си прозрачен-
коляй,беси ти наред.
Иде ред да се събудиш,
да се вземеш във ръце.
Що залудо да се трудиш,
като могат да се трепят те?
автори: Черпалто и Mr.Lovah Lovah
няма ги лъжите голи.
Денят ми почва пак премежден,
пак ще има трудност и сополи.
Зъбите си мия с мисъл тясна,
че отново ще се мре за нея,
жената дето не е ясна
и за мене няма си идея.
Пъна се откак се помня
все на нея да е кеф.
Неприятностите нейни гоня,
а тя ме ползва за кенеф.
щом я зърна покрай мен-
все с лайна ще ме омаже,
няма прошка ни за ден.
Ти оправиш нещо тежко,
тя изака ти се двойно.
Мислиш,че е пълна грешка-
пак оплюят си те долно.
Докога така трудно ще я карам
и ще бъда само на халва?
Докат лопата с ръчичка не набарам
и смажа тлъстата глава!
Покаже ли се мозъкът невзрачен,
всичко значи е наред.
Няма веч да си прозрачен-
коляй,беси ти наред.
Иде ред да се събудиш,
да се вземеш във ръце.
Що залудо да се трудиш,
като могат да се трепят те?
автори: Черпалто и Mr.Lovah Lovah
11 април 2009
Вълна
Аман от еднообразни,премислени слова,
аман и от еднакви,усмихнати лица.
Аман от сивите ви,безидейни дни,
аман и от всичките несбъднати мечти.
Как не ти омръзна да си със стадото накуп?
Със другите да влачиш мизерния си труп?
Дори към бездна тълпата да върви,
сляпо и безумно с тях ще крачиш ти?
Блей уродлив,влачите се бавно,
вимета тресете из полето равно.
Бурени ядете,пиете вода,
но накрая ще излезне,че отровна е била...
автор: Черпалто
аман и от еднакви,усмихнати лица.
Аман от сивите ви,безидейни дни,
аман и от всичките несбъднати мечти.
Как не ти омръзна да си със стадото накуп?
Със другите да влачиш мизерния си труп?
Дори към бездна тълпата да върви,
сляпо и безумно с тях ще крачиш ти?
Блей уродлив,влачите се бавно,
вимета тресете из полето равно.
Бурени ядете,пиете вода,
но накрая ще излезне,че отровна е била...
автор: Черпалто
10 април 2009
Съпружеска съдба
Вървя и тананикам песен,
днес живота ще е лесен.
Жената нема я у село,
нема иска фъргам бело.
Без скандали ще живея
що гащите са черни,
що нищо ази не умея
дори с ръчичките си верни.
Весело ще си прекарам
даже дупе да не барам.
Хич дори не се оплаквам,
просто краците изплаквам.
Вярно,че добрата ми ръчица
май не ще да е самотна.
Иска да си бара цица,
но и тъй ще е работна.
Не след дълго мина време
и зададе се голямо бреме.
Местната мръсница мазна,
иска в нея да се празня.
Аз одавна съм юнак голям,
но дълго верен си седях,
жената правеше ме на салам,
но не мърдах,само нея аз ебах.
Ужким все оставаше доволна,
но живеех в заблуда долна.
Всъщност лъгала е мазно,
а сърце й пък било е празно.
Как да се досетя ми кажете,
май добре ме заблудила.
Простички сме си мъжете,
тя пък с друг гнездо е свила.
Затуй мръсницата ще прасна,
ако бега ще я фрасна.
Дупето ще клецам за световно,
пък после нека гледам аз виновно.
За годините мизерни ще си върна,
за туй че дълго страдах аз,
любовта съпружески ще я повърна,
пък нека стреля ме и с газ.
автори: Черпалто и Mr.Lovah Lovah
днес живота ще е лесен.
Жената нема я у село,
нема иска фъргам бело.
Без скандали ще живея
що гащите са черни,
що нищо ази не умея
дори с ръчичките си верни.
Весело ще си прекарам
даже дупе да не барам.
Хич дори не се оплаквам,
просто краците изплаквам.
Вярно,че добрата ми ръчица
май не ще да е самотна.
Иска да си бара цица,
но и тъй ще е работна.
Не след дълго мина време
и зададе се голямо бреме.
Местната мръсница мазна,
иска в нея да се празня.
Аз одавна съм юнак голям,
но дълго верен си седях,
жената правеше ме на салам,
но не мърдах,само нея аз ебах.
Ужким все оставаше доволна,
но живеех в заблуда долна.
Всъщност лъгала е мазно,
а сърце й пък било е празно.
Как да се досетя ми кажете,
май добре ме заблудила.
Простички сме си мъжете,
тя пък с друг гнездо е свила.
Затуй мръсницата ще прасна,
ако бега ще я фрасна.
Дупето ще клецам за световно,
пък после нека гледам аз виновно.
За годините мизерни ще си върна,
за туй че дълго страдах аз,
любовта съпружески ще я повърна,
пък нека стреля ме и с газ.
автори: Черпалто и Mr.Lovah Lovah
09 април 2009
Кафява лапа
Кое ли бе време? Ясно не ставаше,
не се интересуваше от туй старик:
работно е - и нужно е признаване,
че героят тук е стар мръсник.
Тука не е важно
дали момент е подходящ.
Стига дупе да е влажно
на синът му спящ.
Пада се - щом денем спи
младини си пропилява,
старческия прът наври
в задник, дето се развява.
Крясък да се чуе ясен,
да разцепи тишината
и ануса доскоро тясен
да се белне със позлата.
Завивки вдигна, що да види:
съзира куче под юрган.
С език си задникът младежки лиже,
младокът спящ да е засмян.
Но пък дядото сериозен
не е сърбал май попара:
нищо,че е песът грозен,
май и него ще подкара.
Гащоци смъква, сграбя песа,
туря лапа в хлабавото си дупе,
а собствения член намести
из задника на собствено дете.
Сънят розов прекъсна
и му грабна интереса,
та в младежката главица мръсна
формулата се заформи лесна:
"Той ми задника разпорва,
аз му празня портмонето.
Кой ще седне да оспорва:
пътят туй е към успеха!
Вярно,че смъди дупето после,
щото тате лошичко ме бодна,
но който ме оспорва- прост е!
Няма далавара по-изгодна!"
автори: Черпалто и Stringiamano
не се интересуваше от туй старик:
работно е - и нужно е признаване,
че героят тук е стар мръсник.
Тука не е важно
дали момент е подходящ.
Стига дупе да е влажно
на синът му спящ.
Пада се - щом денем спи
младини си пропилява,
старческия прът наври
в задник, дето се развява.
Крясък да се чуе ясен,
да разцепи тишината
и ануса доскоро тясен
да се белне със позлата.
Завивки вдигна, що да види:
съзира куче под юрган.
С език си задникът младежки лиже,
младокът спящ да е засмян.
Но пък дядото сериозен
не е сърбал май попара:
нищо,че е песът грозен,
май и него ще подкара.
Гащоци смъква, сграбя песа,
туря лапа в хлабавото си дупе,
а собствения член намести
из задника на собствено дете.
Сънят розов прекъсна
и му грабна интереса,
та в младежката главица мръсна
формулата се заформи лесна:
"Той ми задника разпорва,
аз му празня портмонето.
Кой ще седне да оспорва:
пътят туй е към успеха!
Вярно,че смъди дупето после,
щото тате лошичко ме бодна,
но който ме оспорва- прост е!
Няма далавара по-изгодна!"
автори: Черпалто и Stringiamano
06 февруари 2009
Страхливецът
Живяло си безгрижно не съвсем отдавна
едно човече малко на полянка равна.
Имало си къща с кученце отпред,
пазещо сериозно кофата за смет.
Човечето щастливо мислело си даже
как парици златни от ТОТО ще намаже.
Лягало си вечер с усмивка на уста:
"Колко е прекрасен наоколо света!"
Живуркало мъжлето кротичко и волно,
имало другари и било доволно,
обаче ненадейно се случила беда -
чул се шум ужасен и се треснала врата.
В жилището чисто,спретнато и тясно
шмугнали се хора - отляво и отдясно.
Шушнело се бързо с неспокойни гласове:
"Загазихме я,друже,скривай ни добре!"
Притеснените другари разказа подели,
от страх на домакина косите побелели:
връщали се вечер от див запой в гората,
но човек невинен бутнали с колата.
Толкова набързо развили се нещата,
полицията скоро разбрала за белята.
Разследване провели,написали доклад,
че всички са виновни за кървавия Ад.
Приятелите дружни осъзнали вече:
"Трябва да се бяга към нашето човече,
че иначе попадаме в тесничка килия -
на ден паница с вОда и мухлясала филия."
Изчакали момента,в който да избягат,
наложило се даже из канавки да залягат.
Измъкнали се трудно от своите гонители,
"...и ето ни пред теб,спаси ни от вредители!"
На нашия герой се стегнал в страх корема,
усетил отдалече - засяга го проблема:
ако прибере тези хора съгрешили,
със сигурност и него в затвора биха скрили.
"Няма да се мъча с тяхната тревога,
съдник ще ми бъде на небето само Бога."
С пръст набрал набързо 166:
"Влизате на топло всички още днес!"
След пет минути дълги с поглед сведен долу,
крачели другари през полето голо.
Вече проумяват постъпката страхлива,
презрение отровно в сърца им се забива.
А малкото човече със спокойствие лъжливо
в леглото ляга вече,но всичко му е сиво.
От зора да запази мазната си кожа,
"приятелите" верни прати то под ножа...
автор: Черпалто ... с поздрави за гореописаните хора.
едно човече малко на полянка равна.
Имало си къща с кученце отпред,
пазещо сериозно кофата за смет.
Човечето щастливо мислело си даже
как парици златни от ТОТО ще намаже.
Лягало си вечер с усмивка на уста:
"Колко е прекрасен наоколо света!"
Живуркало мъжлето кротичко и волно,
имало другари и било доволно,
обаче ненадейно се случила беда -
чул се шум ужасен и се треснала врата.
В жилището чисто,спретнато и тясно
шмугнали се хора - отляво и отдясно.
Шушнело се бързо с неспокойни гласове:
"Загазихме я,друже,скривай ни добре!"
Притеснените другари разказа подели,
от страх на домакина косите побелели:
връщали се вечер от див запой в гората,
но човек невинен бутнали с колата.
Толкова набързо развили се нещата,
полицията скоро разбрала за белята.
Разследване провели,написали доклад,
че всички са виновни за кървавия Ад.
Приятелите дружни осъзнали вече:
"Трябва да се бяга към нашето човече,
че иначе попадаме в тесничка килия -
на ден паница с вОда и мухлясала филия."
Изчакали момента,в който да избягат,
наложило се даже из канавки да залягат.
Измъкнали се трудно от своите гонители,
"...и ето ни пред теб,спаси ни от вредители!"
На нашия герой се стегнал в страх корема,
усетил отдалече - засяга го проблема:
ако прибере тези хора съгрешили,
със сигурност и него в затвора биха скрили.
"Няма да се мъча с тяхната тревога,
съдник ще ми бъде на небето само Бога."
С пръст набрал набързо 166:
"Влизате на топло всички още днес!"
След пет минути дълги с поглед сведен долу,
крачели другари през полето голо.
Вече проумяват постъпката страхлива,
презрение отровно в сърца им се забива.
А малкото човече със спокойствие лъжливо
в леглото ляга вече,но всичко му е сиво.
От зора да запази мазната си кожа,
"приятелите" верни прати то под ножа...
автор: Черпалто ... с поздрави за гореописаните хора.
05 февруари 2009
С моите сополи по твоята глава
В час е доста скучно,но си знам -
спасение ме чака в носеца ми голям,
защото там сред косъмчета вплени
стичат се щастливо сополчета зелени.
С пръст напипвам бързо материала
и го вадя смело връз хартия бяла.
Ловко правя топчета скокливи,
с тях ще целя крантите драгливи.
Връз коя ли първа жертва беззащитна
с пръстче дълго топчето ще ритна?
"Коя ли да поеме сополивата атака?" -
като с механизъм мозъкът ми трака.
Но точно срещу мен погледът съзира
пача с дупе голямо и сърце ми спира.
Веднага се приготвям за начален взрив
и злобничко изпуквам показалеца си крив.
Стрелям бързо с елемент на изненада,
с поглед гаден гледам цифката как пада.
Снарядът за момент във въздуха увисва,
но скоро бзвъзвратно в гривата се плисва.
Крясъци обидни се чуват отдалече
и пачата проста към кенефа се завтече,
но аз невъзмутим в чина се взирам,
че втората граната вече моделирам...
автор: Черпалто
спасение ме чака в носеца ми голям,
защото там сред косъмчета вплени
стичат се щастливо сополчета зелени.
С пръст напипвам бързо материала
и го вадя смело връз хартия бяла.
Ловко правя топчета скокливи,
с тях ще целя крантите драгливи.
Връз коя ли първа жертва беззащитна
с пръстче дълго топчето ще ритна?
"Коя ли да поеме сополивата атака?" -
като с механизъм мозъкът ми трака.
Но точно срещу мен погледът съзира
пача с дупе голямо и сърце ми спира.
Веднага се приготвям за начален взрив
и злобничко изпуквам показалеца си крив.
Стрелям бързо с елемент на изненада,
с поглед гаден гледам цифката как пада.
Снарядът за момент във въздуха увисва,
но скоро бзвъзвратно в гривата се плисва.
Крясъци обидни се чуват отдалече
и пачата проста към кенефа се завтече,
но аз невъзмутим в чина се взирам,
че втората граната вече моделирам...
автор: Черпалто
03 февруари 2009
30 януари 2009
Любов момчешка
Тръгнах аз самичък
из града да диря смях,
но скинове зад мен надничат,
как попаднах аз на тях?
Какво им сторих
на тези хора гологлави,
че без да ми говори
един козметика ми прави.
Бързичко към вкъщи тръгнах,
не спирах даже на червено,
но за жалост там се мръкна
и дупето стегна се студено.
Свих се в ъгъл мълчаливо
сън в мозъка ми мърда:
ех да имах чаша с пиво
и приятел с пишка твърда.
Той мене да оклецка,
а не таз банда немодерна,
тихичко да ме изпецка
вместо кръв - бяла сперма.
Вече знаете добре
педераст съм ази мазен.
На гъзеца ми е зле -
нивга не остава празен.
автори: Черпалто и Mr.Lovah Lovah
из града да диря смях,
но скинове зад мен надничат,
как попаднах аз на тях?
Какво им сторих
на тези хора гологлави,
че без да ми говори
един козметика ми прави.
Бързичко към вкъщи тръгнах,
не спирах даже на червено,
но за жалост там се мръкна
и дупето стегна се студено.
Свих се в ъгъл мълчаливо
сън в мозъка ми мърда:
ех да имах чаша с пиво
и приятел с пишка твърда.
Той мене да оклецка,
а не таз банда немодерна,
тихичко да ме изпецка
вместо кръв - бяла сперма.
Вече знаете добре
педераст съм ази мазен.
На гъзеца ми е зле -
нивга не остава празен.
автори: Черпалто и Mr.Lovah Lovah
Абонамент за:
Коментари (Atom)