ПТП

Сутрин трудно се надигам
още слънце не изгряло.
Кенефа пак настигам
и полагам дупе бяло.

За даскало излизам,
но пак е студ навън.
В преспи бодро влизам,
пътьом спъвам се във пън.

Спирката е пълна
с цигани и баби.
Почвам аз да кълна
маранята ще ме кади.

Не знам дали се къпят
тези хора работливи,
но във здравето ми бъркат
неумитите им сливи.

А пък черните ни братя
кофи празни бутат тука.
Пак лопатите подмятат - 
уж почистват ни боклука.

В автобуса е студено,
но не спира аромата
и нослето ми червено
пак усеща си смръднята.

Мазен манго ми се хили
със жълтите зъбаци.
Пък до мене бебе цвили
и размахва криви краци.

Дядка с калпак въшлясал
свил е куп кашони.
Сякаш нива е опасал
и от него смрад ме гони.

Вече трудно аз издържам
и замая се главата.
Даже болест се завъжда,
но отвори се вратата!

Въздух свеж поглъщам жадно
и с живота се прегръщам,
но отново стана гадно - 
наркоман до мен повръща...

ЕБАТИ!

автор: Черпалто