БИАД

Лей лей по масите ме глей,
пиййнал съм малко и всичко се люлей.
Келнера ми носи пълните подноси,
повърнал съм леко и кракта ми са боси.

Пликчето голямо на дълбоко е скатано,
в тулетната удобна, ще бъде изчертано.
Всички нещо ми се смеят вещо,
чудим се защо ми стана и горещо.

Очото се увлАжни, дали пък ще е важно?
Тури малко слюнка-нема да е страшно.
Танцьорката една жена, май е бедна и горка,
пари за дрешки няма-за туй е само по бедра.

Врътка се подмолно, мръсничко и долно,
за пет лева изсмука го неволно.
И така изкарах аз нощта в пот и смрад,
всеки вторник заповядайте в БИАД.


автор:  Mr.Lovah Lovah

Нова генерация

Времената бяха други, животът бе ни мек.
Деца щастливи бяхме, играта бе ни лек.
От сутрин до вечер, скитахме навред,
тичахме и пяхме - бяхме си наред!

В живота наш нямаше ги тея пички,
паднеше ли някой - вдигахме го всички.
Топката голяма бе нашия другар,
слънцето горещо - желания ни дар.

Появиха се жените, появи се любовта.
Порастнаха ни косми, появи се и борба.
Кой ще те надпие, стана гордостта,
от белота ежедневен идваше ни радостта.

За лятото горещо, готвехме се със усмивка,
знаехме, че иде морето и почивка.
Момичетата сладки слагаха поли,
бъркахме със пръсти, тях уж ги не боли.

А сега...промени се всичко вече,
на момичетата от 11 им потече.
Момченцата от бело...трудно стават твърди,
а нас мислят ни за дърти...


автор: Mr.Lovah Lovah

ГОЛЯМОТО ЗАВРЪЩАНЕ, БИЧЕЗ!

СожилА си бутушки, наточилА си се мила,
уж елитна, па пак си се напила.
Не можеш да говориш, но с пръстите си бог,
краката ти са дълги, у главата си кат смок.

До колата ми се снимаш, по червило и гърди,
уж с новото Верту, пък без парички за такси.
ФилмирАла си се нещо, че мъжете са простаци.
Младите били хлапета,та тичаш по дъртаци.

Уж гледаш от високо, па на колЕне си свикнАла.
Не е важно къв е- само да си си пийнАла.
За пари не правиш нищо, важна е душата,
"дай 20 лева и може only във устата"...

Малка, малка - колко да си малка?
Свалка, свалка - колко да е свалка?
Аз го бутам бавно, ти мълчиш-така е.
Че си на 15 само майка ти си знае...

автор: Mr.Lovah Lovah

Сладураната отвръща на удара

Ти си подриско с малката пишка,
обичаш да чистиш - тя да те дриска.
Тичаш по нея - тя те не иска,
ако голямо отзад те притиска.
Ебач си Андрешко с голяма глава,
но кой ще изчисти тези лайна?
Жена ти напръска с кафяво балкона,
тича с превръзки нагоре по склона.

А кой ли задръсти кенефа прочут,
натъпка със пръсти вестник издут.
Ето,че сутрин привидно спокойна,
превърна се бързо в наща пробойна.
Дебело момиче, трона ли пръсна?!
Как го осра бе, мама му мръсна?!
Човече космато, недей се ти мръщи,
не става с бръснача - давай със пръсти!
Кличава како, недей се сърди -
не си виновна, че нямаш гърди!
Носът ти бил крив, но какво от това?
Господ нали ти е дал и уста!

Едната сладурана сега ви го връща,
щото осрахте нейната къща!
Елате отново - кенефа е нов,
брониран е вече,за вас е готов.
Табелка ви чака с надпис голям:
"ПРЕВРЪЗКАТА В КОША,бЕ хулиган!".
Такси ще ви чака в случай на нужда,
да не тича и Ники,с куфар по служба!
Айде, приятно сега във чужбина,
нова другарка - нова дружина!

П.П.
Приятелко нова да знаеш,много серат -
някои миришат и много ядат!



автор: Mr.Lovah Lovah

Сън

Защо се пак събуждам,
та започвам ден пореден?
И с усмивчица ненужна
пак закрачвам по света?
И защо небето сиво
пак във мене се оглежда,
но далеч не е красиво,
а е пълно със тъга?

Тиха,нежна песен пее
всяко мъничко листенце:
"Твойто щастие къдее е?
Накъде те води Тя?"
И оглеждам се смутено, 
сякаш сепвам се насън - 
сред поле стоя зелено,
но пък липсват му цветя.

Правя опит да крещя,
но съм странно бездиханен.
Всяка капчица роса,
сякаш смее се без глас.
И във мен се страх поражда
как самичък ще остана
и отчаян ме обгражда
сякаш сетният ми час.

Ветрове се заиграват
и дъжда си чака ред,
а листата не съзнават,
че сънят им ще е вечен.
И пробуждам се тогава
озарен от светлина.
Слънце мене ли огрява?
Може да не съм обречен...


автор: Черпалто

За Капутин

Една неделна мрачна утрин,
събудих се нежничко посран.
До мен лежеше си Капутин,
а чаршафът бе набран.

Дупето болеше ме ужасно,
кръв в леглото си течеше,
картинката за миг ми стана ясна - 
на педерастия ми смърдеше.

Ръгнах нежно Капутин във ребрата,
да го питам дали ме е ебал,
но погледнах го между краката
и разбрах защо съм се посрал.

Обух гащичките бавно
и тръгнах към кафето,
но май ебането било е славно,
щот разцепил ми е той дупето.

И тъй тъжен си заминах
от извращение посърнал,
май жените току-що подминах,
към патките съм се повърнал.

Дълго следваше ме гонорея,
споменът остана си вовеки.
Любовта е трудна - серем аз връз нея,
и дупето боли ме,а китките са меки...


автор: Mr.Lovah Lovah

На Пушо Зехтинов 
и завършилите.

Спално Бельо

Често ми се случва,батко,
в мене огън да гори 
и както ми е всичко сладко
рязко кофата да заболи.

Желание да се роди със трясък
да счупя нечия глава-
в очите ми се пръква блясък
и напуска ме съня.

Въртя се във леглото тясно
и наяве си мечтая.
Представям си картина ясно
как със сопа си играя.

Как моята тояга верна
кърти зъби из паважа,
а пък други мутри ако мерна
бързо гоня да размажа.

Как подскачам връз главата куха
на поредното чаве крадливо,
как го пращам в трета глуха,
но без мозъчето сиво.

Вършея под чаршафа потен,
и насън съм зъл юнак,
сутрин будя се самотен
и съм същия путак...


автор: Черпалто

Натрън

Сутрин,бате,яко фън,
пак надевам се на трън.
Снощи май сънувах сън
как надевам се на трън.
Излизам бързо аз навън
и надевам се на трън.
Пътьом спъвам се в пън
и надевам се на трън.
В пет часа с камбанен звън,
пак надевам се на трън.
От небето чувам гръм
и надевам се на трън.
Паднах в кенеф със СРЪН
и пак надевам се на трън.

Вечерта пиян съм на тезгях -
Господи,от трън умрях! 



автори: Черпалто, 3.14 и RockOn

Бля,Блю и Бли

Когато бях на деветнайсет,
залюбих циганче богато.
Братя имаше шестнайсет
и пичко матрино...чак космато.

От сутрин тя плетеше,
а аз сучех глуповато.
Когато пък ми се ебеше,
разтварях я сакато.

И тъй живеехме двамина,
мирно,тихичко с жената.
Но щъркел пусна ни в комина
дечица трички със торбата.

Три момиченца прекрасни,
три глухарчета зелени,
кое от кое по-злощастни
всички имаха проблеми.

Едно без краченце бавно ходи,
друго ушенце пък си няма.
Трето като крава се оноди
мама вайка се за двама.

"Какво ще правим мъжо прости",
запита ме оплетена Мария.
"Ще ги водиме на гости,
да ги гладят със ютия".

И тъй замина Бля,
Блю удавихме в кенефа,
Бли боза гореща я заля,
а туй умори леля Стефа.

А Мими обеси се със жица,
и сам останах без женица.
С братята и ходиме на пица
брей щастлив съм без дечица!


автор: Mr.Lovah Lovah

Ще бъдеш в бяло

Ще бъдеш в бяло,
ще искаш още,
ще гледаш вяло
до късно нощем.

Ще мислиш тайно
мисли страстни,
ще бъдеш крайна
за лъжи ужасни.

Ще искаш още,
ще бъдеш в бяло,
ще искаш мощно
мойто тяло.

Ще чувстваш страстно,
мисли мръсни,
ще крещиш "Прекрасно!",
ще стискаш пръсти.

И ще свърши всичко
както почна,
ще бъдеш в бяло,
но тъй порочна...



автор: Mr.Lovah Lovah  

"На Цвети,Надя,
Катя,Теди и 
Rihanna"