19 януари 2010

Сън

Защо се пак събуждам,
та започвам ден пореден?
И с усмивчица ненужна
пак закрачвам по света?
И защо небето сиво
пак във мене се оглежда,
но далеч не е красиво,
а е пълно със тъга?

Тиха,нежна песен пее
всяко мъничко листенце:
"Твойто щастие къдее е?
Накъде те води Тя?"
И оглеждам се смутено, 
сякаш сепвам се насън - 
сред поле стоя зелено,
но пък липсват му цветя.

Правя опит да крещя,
но съм странно бездиханен.
Всяка капчица роса,
сякаш смее се без глас.
И във мен се страх поражда
как самичък ще остана
и отчаян ме обгражда
сякаш сетният ми час.

Ветрове се заиграват
и дъжда си чака ред,
а листата не съзнават,
че сънят им ще е вечен.
И пробуждам се тогава
озарен от светлина.
Слънце мене ли огрява?
Може да не съм обречен...


автор: Черпалто

9 коментара:

  1. Това е велико! Не в твой стил, но пък велико!
    Някак таи някаква надежда, много добре играеш с думите... абе, браво! :))

    ОтговорИзтриване
  2. Стил? Не знам дали имам такова нещо.Все пак си права,че се различава от другите.Дано наистина ти е допаднало,много обичам да ми харесват "творбите" :)

    ОтговорИзтриване
  3. Да де, имах предвид че се различава доста при това от другите ти творения ;) Наистина ми допадна :)

    ОтговорИзтриване
  4. много добро!
    може би без първия куплет, ахъм, малко отвеян ми се стори
    но нататъка - ДА! мн мн добро

    поздрави! :P

    ОтговорИзтриване
  5. Всъщност първия куплет го писах 1-2 седмици преди останалата част от стихотворението,тъй че може би заради това се е получило тъй.Но поне да се радвам,че не е станало цялото отвеяно? :D

    ОтговорИзтриване
  6. bravos i ot men, produljavai da tvorish : )


    cheKap, CheKap

    ОтговорИзтриване
  7. със сигурност не е. всичко нататък е СУПЕР:))

    ОтговорИзтриване

Междувременно може да посетите и http://www.chlen69.hit.bg/ лумпени ;)