Страхливецът

Живяло си безгрижно не съвсем отдавна
едно човече малко на полянка равна.
Имало си къща с кученце отпред,
пазещо сериозно кофата за смет.

Човечето щастливо мислело си даже
как парици златни от ТОТО ще намаже.
Лягало си вечер с усмивка на уста:
"Колко е прекрасен наоколо света!"

Живуркало мъжлето кротичко и волно,
имало другари и било доволно,
обаче ненадейно се случила беда -
чул се шум ужасен и се треснала врата.

В жилището чисто,спретнато и тясно
шмугнали се хора - отляво и отдясно.
Шушнело се бързо с неспокойни гласове:
"Загазихме я,друже,скривай ни добре!"

Притеснените другари разказа подели,
от страх на домакина косите побелели:
връщали се вечер от див запой в гората,
но човек невинен бутнали с колата.

Толкова набързо развили се нещата,
полицията скоро разбрала за белята.
Разследване провели,написали доклад,
че всички са виновни за кървавия Ад.

Приятелите дружни осъзнали вече:
"Трябва да се бяга към нашето човече,
че иначе попадаме в тесничка килия - 
на ден паница  с вОда и мухлясала филия."

Изчакали момента,в който да избягат,
наложило се даже из канавки да залягат.
Измъкнали се трудно от своите гонители,
"...и ето ни пред теб,спаси ни от вредители!"

На нашия герой се стегнал в страх корема,
усетил отдалече - засяга го проблема:
ако прибере тези хора съгрешили,
със сигурност и него в затвора биха скрили.

"Няма да се мъча с тяхната тревога,
съдник ще ми бъде на небето само Бога."
С пръст набрал набързо 166:
"Влизате на топло всички още днес!"

След пет минути дълги с поглед сведен долу,
крачели другари през полето голо.
Вече проумяват постъпката страхлива,
презрение отровно в сърца им се забива.

А малкото човече със спокойствие лъжливо
в леглото ляга вече,но всичко му е сиво.
От зора да запази мазната си кожа,
"приятелите" верни прати то под ножа...

автор: Черпалто ... с поздрави за гореописаните хора.

С моите сополи по твоята глава

В час е доста скучно,но си знам - 
спасение ме чака в носеца ми голям,
защото там сред косъмчета вплени
стичат се щастливо сополчета зелени.

С пръст напипвам бързо материала
и го вадя  смело връз хартия бяла.
Ловко правя топчета скокливи,
с тях ще целя крантите драгливи.

Връз коя ли първа жертва беззащитна
с пръстче дълго топчето ще ритна?
"Коя ли да поеме сополивата атака?" -
като с механизъм мозъкът ми трака.

Но точно срещу мен погледът съзира
пача с дупе голямо и сърце ми спира.
Веднага се приготвям за начален взрив
и злобничко изпуквам показалеца си крив.

Стрелям бързо с елемент на изненада,
с поглед гаден гледам цифката как пада.
Снарядът за момент във въздуха увисва,
но скоро бзвъзвратно в гривата се плисва.

Крясъци обидни се чуват отдалече
и пачата проста към кенефа се завтече,
но аз невъзмутим в чина се взирам,
че втората граната вече моделирам...

автор: Черпалто

За неинформираните 3...

Що е "Златен дъжд" (Golden Shower)?