С моите сополи по твоята глава

В час е доста скучно,но си знам - 
спасение ме чака в носеца ми голям,
защото там сред косъмчета вплени
стичат се щастливо сополчета зелени.

С пръст напипвам бързо материала
и го вадя  смело връз хартия бяла.
Ловко правя топчета скокливи,
с тях ще целя крантите драгливи.

Връз коя ли първа жертва беззащитна
с пръстче дълго топчето ще ритна?
"Коя ли да поеме сополивата атака?" -
като с механизъм мозъкът ми трака.

Но точно срещу мен погледът съзира
пача с дупе голямо и сърце ми спира.
Веднага се приготвям за начален взрив
и злобничко изпуквам показалеца си крив.

Стрелям бързо с елемент на изненада,
с поглед гаден гледам цифката как пада.
Снарядът за момент във въздуха увисва,
но скоро бзвъзвратно в гривата се плисва.

Крясъци обидни се чуват отдалече
и пачата проста към кенефа се завтече,
но аз невъзмутим в чина се взирам,
че втората граната вече моделирам...

автор: Черпалто