та започвам ден пореден?
И с усмивчица ненужна
пак закрачвам по света?
И защо небето сиво
пак във мене се оглежда,
но далеч не е красиво,
а е пълно със тъга?
Тиха,нежна песен пее
всяко мъничко листенце:
"Твойто щастие къдее е?
Накъде те води Тя?"
И оглеждам се смутено,
сякаш сепвам се насън -
сред поле стоя зелено,
но пък липсват му цветя.
Правя опит да крещя,
но съм странно бездиханен.
Всяка капчица роса,
сякаш смее се без глас.
И във мен се страх поражда
как самичък ще остана
и отчаян ме обгражда
сякаш сетният ми час.
Ветрове се заиграват
и дъжда си чака ред,
а листата не съзнават,
че сънят им ще е вечен.
И пробуждам се тогава
озарен от светлина.
Слънце мене ли огрява?
Може да не съм обречен...
автор: Черпалто
