Сладураната отвръща на удара

Ти си подриско с малката пишка,
обичаш да чистиш - тя да те дриска.
Тичаш по нея - тя те не иска,
ако голямо отзад те притиска.
Ебач си Андрешко с голяма глава,
но кой ще изчисти тези лайна?
Жена ти напръска с кафяво балкона,
тича с превръзки нагоре по склона.

А кой ли задръсти кенефа прочут,
натъпка със пръсти вестник издут.
Ето,че сутрин привидно спокойна,
превърна се бързо в наща пробойна.
Дебело момиче, трона ли пръсна?!
Как го осра бе, мама му мръсна?!
Човече космато, недей се ти мръщи,
не става с бръснача - давай със пръсти!
Кличава како, недей се сърди -
не си виновна, че нямаш гърди!
Носът ти бил крив, но какво от това?
Господ нали ти е дал и уста!

Едната сладурана сега ви го връща,
щото осрахте нейната къща!
Елате отново - кенефа е нов,
брониран е вече,за вас е готов.
Табелка ви чака с надпис голям:
"ПРЕВРЪЗКАТА В КОША,бЕ хулиган!".
Такси ще ви чака в случай на нужда,
да не тича и Ники,с куфар по служба!
Айде, приятно сега във чужбина,
нова другарка - нова дружина!

П.П.
Приятелко нова да знаеш,много серат -
някои миришат и много ядат!



автор: Mr.Lovah Lovah

Сън

Защо се пак събуждам,
та започвам ден пореден?
И с усмивчица ненужна
пак закрачвам по света?
И защо небето сиво
пак във мене се оглежда,
но далеч не е красиво,
а е пълно със тъга?

Тиха,нежна песен пее
всяко мъничко листенце:
"Твойто щастие къдее е?
Накъде те води Тя?"
И оглеждам се смутено, 
сякаш сепвам се насън - 
сред поле стоя зелено,
но пък липсват му цветя.

Правя опит да крещя,
но съм странно бездиханен.
Всяка капчица роса,
сякаш смее се без глас.
И във мен се страх поражда
как самичък ще остана
и отчаян ме обгражда
сякаш сетният ми час.

Ветрове се заиграват
и дъжда си чака ред,
а листата не съзнават,
че сънят им ще е вечен.
И пробуждам се тогава
озарен от светлина.
Слънце мене ли огрява?
Може да не съм обречен...


автор: Черпалто